Емпатията,съчувствието,как смяташ,тя ни е вродена или придобита?Не е ли тя от изчезващите човешки  добродетели?Не е,още по-жива е,с трогателния образ на дядо Добри,така нареченият"Тих Ангел",за който е направен  документален филм и целият свят предстои да разбере,а ние също!Смяташ да привключиш?Няма, какво да  пропуснеш-"Директно включване от Истамбул"...Ама,има ли,някой да не е разбрал,че в Анадола си правят Сталинска чистка по Ердогански сега, в началото на 21в.!Чуй,по-добре за това-"Роман за Емпатията и нейното чезнене...за възвишеното,което може да е навсякъде,за елементарните частици на тъгата"казано е, за творбата на Георги Господинов-"Физика на тъгата".
   А там,още пише-"Човешките същества обичат да плачат.Не е страшно,не се умира от това.По-опасно е,ако отнякъде потече червена течност,тя е и по-лепкава,заради еритроцитите,мисля.Трябва да се спре веднага,иначе настъпва смърт.Смърт е..."
  Емпатията,гласът,който ти казва-"Мога ли, да ти помогна?Разбирам,трудно е,но се дръж!Вярвам в твоя дух и знам,че можеш!"Скрита дълбоко из пластовете на битието, Съпричастността е на изчезване,също като чистият въздух и здравословната храна.Заприлича на луксозна стока,към която няма да посегнем,ако някой Приятел не ни я даде,без промоция!Не е за всекидневна употреба,заради износенета скрита и ранима емоционалност,която ни кара да излизаме от равновесие и нарушаваме,неразбиваемите ни принципи.Но се задейства,дистанционно,от няколко кадри по Internet,след крещящи журналисти-"Новината на деня е"...Веднага,Съчувствието ни се задейства- травмирано,катастрофирало,там някъде,из острите завои на живота.И да,ближи си раните,отхвърлено от заетото ни с важни дела,високомерно съзнание!Седи си, на старата квартална пейка и непрестава да ни оплаква...
   "Няма работа за хората,най-вече за младите?Ходят да слугуват на чужди,ама им е горчив залъка!Никак,не си падаме по общуване със skaype.Има нещо сгрешено да си пращаме сърчица с ръце,виртуални целувки и широкомащабни прегръдки!Да,лъжем се с ентусиазъм-"Колко е хубаво,там,всъщност тук!Умеят хората,да си подредят живота, един такъв чист,спокоен,организиран.Живот,бе мечта!Пари ще ви пусна,но кажи на тати да си оправи зъбите!Ще дойдем до морето,с приятелите, ще ви запозная.Няма да ме излага.Имаш ли си гадже?Тук,хората поработват повечко,нямат време,за...Трудно заживяват заедно,голям ангажимент е!Разбира се,че се оправям?Имам си, повече от всичко,защо?"Сълзите,неканени напират,мълчим и чакаме,кой по-бързо ще се оправи, кой ще продължи?Целувки,прегръдки,усмивки...Е,не минава и без сълзи,преди и след!
   Емпатията!?Да,все още е оцеляла,жива е!Поостаряла,грижовна майчица.А защо не можеш да й се усмихниш тогава?Хайде!Предай нататак,с усмивката на идващия пореден най-обикновен ден!
В тази пълна лятна луна,лека нощ!
.