С пулсацйите на деня,през кварталната градинка преминава целокупното общество!Тук е място за среща на хора от всички възрасти,тук е и кръстовището на случайни минувачи и на месни обитатели.Разминават се в дните и в съдбите...Както винаги първи са се явяват "закъснелите" за работа, следват ги ранобудните пенсионери,за да откриват пазара.А идва и скитникът влачещ крака след количката,натъпкана с хартия.Присяда на най-отдечената пейка,разделя закуската и я споделя с малките врабчетата.В средата на деня е най-интересно, градинката се превръща в мини островче на отмора,сред старите кестени и новите пейки,игрушките и чешмичката обновени по евро програма.Идват млади мами с отроците,направо от детската кухня,последват ги кучешките любимците- Наполеон,Еди и Киара,които се гушкат и просят ласки.Плашливата котешка мама и тя е тук,умилква се!Властта на топките,колелетата и тротинетките е неоспорима.Боричкането за люлките е първата задача,с която хлапето трябва да се справи само,или с чужда помощ,за да остоява  правото си.Червеното конче е от най-желаните,но там, все пак е вадворен ред,от пенсионирана учителка.Просто е,а и цивилизовано,изчакай си реда!Имаш ли нисък хемоглобин,то кой го няма-1 връзка магданоз,може и копър,но по 1 на ден!Проста рецепта за домашен сладолед-пюре от сезонни плодове,добавяш 8 разбити белтъка,смесваш,замръзяваш,готово- децата го ядат.Можеш да размениш,каквото искаш- телефони,имейли,сайтове-Будна Ера,или Bg.Mamma!Това е той,спонтаният порив,да си полезен за някой познат или за случаен непознат!Все пак, хора сме трябва да си помагаме,нали!"Какво взе,днес?Доени череши!Какви,пък са тези?Е,баба ми ги наричаше"доени",защото ги късахме така без дръжките,все едно,че ги доим,бе като крава."Ами днес,кой дои, ма?То спомняте ли си,а в петък,само на руска TV!"  Пенсионерският клуб е под най-дълбоката сянка,а на другия край,се е позиционирал Internet-club,тук е необяснимо тихо!Младежите,както ги наричат възрастните,юношите не изпускат нищо иззад екрана на джажите си,не се гледат,не си разметят и дума.Какъв само компромис тук са и те,излязли са на открито!?"Спасихме,Гарусчито мърда!Ще го водим до зоомагазина,идваш ли? "А ти,дай топката,дори не си в играта!"Ну пагоди,ну дай,мячь!"И тръгва походът на детски колички,настъпват,открояват се тези надарени с близнаци."Хайде,тръгваме!"Сега,ли?"Да отида и аз с тях, поне до магазина?"Как и не!"Стига вече,та ти ли точно,се намери да спасяваш света,бе сине...сине майчин!Тръгвай,пред мен! "Ама,че убиваща и желязна логика!Всеки спасява някой или нещо,и точно в този момент!
   Сенките се скъсяват,слънцето се надсмива над човешката уязвимост!Разбягване,а след час-два,пак в парка, ще се срещнат отново тези или други хора!Денят ще продължи пред погледа на възрастна дамата,от съседния блок.Тя не е излизала отдавна,но познава тук всички и е истинско инфорбюро- както навиците така и пулсацйите,изнизващите се- дни,сезони,години.Това са те,хрониките на кварталната градинка.Само,ако можеше да говори...